
Сблъсъкът между Румен Радев и Николай Денков придоби нови измерения, след като правителствената информационна служба се оказа в центъра на скандал за предизборна агитация. Публикуваното прессъобщение в подкрепа на Илияна Йотова предизвика незабавна реакция от страна на политическите опоненти, които виждат в това грубо нарушение на Изборния кодекс и злоупотреба с държавния ресурс. Андрей Гюров и Георги Кандев вече подготвят жалби пред ЦИК, посочвайки конкретни нарушения при използването на публични административни канали за кампания.
Докато държавният глава отрича грешка и се опитва да проецира обвиненията към предишното управление, бившият премиер Денков отговаря с тежки обвинения в системно лъжение. Според него опитите на Радев да прикрие провалите си се превръщат в основна стратегия преди решаващия балотаж, като се използват манипулации, за да се убеди обществото в ефективността на настоящото управление.
Конфликтът се разгръща и върху конкретни държавни въпроси, които се превръщат в „война на фактите“. Денков категорично опровергава твърденията, че бюджетът е дело на Европейската комисия, подчертавайки, че той е изцяло продукт на правителството. По същия начин е разбитият мит за договора с Украйна – бившият премиер напомня, че действията са били в пълен синхрон с Народното събрание, а самият Радев в миналото е признавал липсата на конкретика в споразумението, което сега се използва за внушения за война.
Темата за неутралността на администрацията също е в центъра на спора. Докато сегашната власт използва официалните канали за подкрепа на кандидати, Денков припомня, че по време на неговия кабинет министрите са получили стриктни инструкции да не се намесват в местните избори през 2023 година. Той подчертава разликата между политическата реакция срещу саботажа на машинното гласуване и незаконната предизборна агитация.
В основата на този политически сблъсък стои въпросът за легитимността и почтеността на управлението. С обвинения в подценяване на избирателите и използване на дезинформация, Денков призовава гражданите да анализират внимателно бъдещето на президентството, поставяйки под въпрос дали подобен стил на управление трябва да продължи и следващия мандат.
