Българският национален отбор по футбол отново е на кръстопът, след като Александър Димитров подаде оставка след разочароващото нулево равенство с Естония в Пловдив. Спекулациите за наследник бързо бяха разсеяни от новината, че Атанас Рибарски поема кормилото. Но кой е този нов селекционер и носи ли той дългоочакваната промяна, или е просто поредното временно решение?
Пътят на Рибарски във футбола е дълъг и разнообразен, започвайки от школата на Берое, където прекарва цели седем години на различни позиции – от директор на академията до помощник-треньор и наставник на отбора до 19 години. Тази солидна основа в развитието на млади таланти дава индикации за дълбоко разбиране на играта отвътре. Той е бил и помощник в Ботев (Пловдив), трупайки опит на клубно ниво.
Истинският му пробив обаче идва с ЦСКА 1948. Започвайки като асистент, той бързо е издигнат до поста старши треньор и успява да изведе тима до исторически дебют в европейските клубни турнири – постижение, което не може да бъде пренебрегнато. Този опит показва способност да работи под напрежение и да постига конкретни резултати. Не е чужд и на мъжкия национален отбор, където е бил анализатор в щаба на Илиян Илиев, както и начело на Крумовград преди да ръководи националния отбор до 19 години.
Сега обаче предизвикателството е от съвсем друг мащаб. Националният отбор е в деликатна ситуация, а предстоящите мачове в Лигата на нациите са всичко друго, но не и лесни. На 3 октомври България гостува на Исландия, а само три дни по-късно, на 6 октомври, предстои визита на Люксембург. Това са две тежки гостувания, които могат да определят посоката на неговия мандат още в самото начало.
Въпросът не е само дали Рибарски има нужните качества, а дали ще успее да вдъхне нов живот в един отбор, който от години търси своята идентичност и успехи. Феновете са уморени от постоянните промени и жадуват за стабилност и ясна визия. Дали Атанас Рибарски ще се окаже спасителят, или просто поредното име в дългия списък от треньори, предстои да видим. Едно е сигурно – напрежението е огромно, а времето за реакция – малко.
