Научната общност на Софийския университет загуби един от своите най-ярки умове. Проф. д-р Георги Стефанов Георгиев, чийто живот бе посветен на изследването на полимерите, си отиде на 85 години, оставяйки след себе си огромно наследство от знания и открития.
Пътят на професора е пример за интелектуално любопитство и стремеж към съвършенство. Обучението му в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ полага основите на неговата кариера, но той не спира до там. Комбинирайки химията с изчислителната математика, той създава уникален подход към научните проблеми, който го превръща в истински иноватор в своята област.
Проф. Георгиев не просто преподаваше – той градеше структури. Основаването на Лабораторията по водоразтворими полимери, полиелектролити и биополимери, както и създаването на специализирана магистърска програма, промениха начина, по който се изучават полимерите в България. Неговите разработки, включително известния модел на Георгиев-Зубов, остават фундаментални за разбирането на химичните процеси.
Мащабите на неговия принос са впечатляващи: над 320 научни труда, десетки патенти и изобретения, които намират приложение не само в учебниците, но и в реалния сектор – от фармацевтиката до хранително-вкусовата промишленост. Неговата работа по микрокапсулирането и наноматериалите го постави в редиците на световните експерти.
Световният му опит превръща професора в истински посланик на българската наука. Като гост професор в университети в Япония, Великобритания и други страни, той изгради мостове на сътрудничество, които продължават да вдъхновяват и днес. Дори след официалното си пенсиониране, страстта му към знанието остана непокляната.
Най-ценният му принос обаче е в хората. Десетки магистри и докторанти преминаха през неговата школа, наследявайки не само техническите му умения, но и неговата етика и отдаденост към науката. Проф. Георгиев си отива, но неговият дух остава жив в работата на своите ученици и в стените на университета, който обичаше.
