Антон Хекимян отдавна не е просто лицето от сутрешния блок, което ни събуждаше с новини. С корени от Стара Загора, свързващи българския дух с арменското наследство, той извървя дълъг път от репортерското стажантство до политическите среди. Днес, влизайки в ролята на общински съветник, Хекимян споделя своите възгледи за живота, родовата памет и нещата, които остават скрити зад публичния образ.
В личен план, Хекимян не крие своята духовна близост с големите имена в българската култура. Той признава, че Лили Иванова не е просто идол, а знакова фигура, чието присъствие в живота му приема като лична благословия. Неговите пристрастия към творчеството на Стефан Цанев и Дамян Дамянов разкриват един човек, който търси дълбочина и емоционална следа в хаоса на ежедневието.
Разговорът за ценностите е водещ в неговата философия. За него предателството към българската кауза е непростим порок, а най-големият му страх е свързан с липсата на единство в обществото. Хекимян подчертава, че успехът не идва от късмет, а е плод на постоянство и много работа. Тази прагматична нагласа той пренася и в политиката, където вярва, че отговорността към поколенията след нас е най-важният критерий за успех.
Домът му е място за спокойствие, споделено с неговия рижав котарак Рижко, спасен от улицата. В моментите на самота той често се връща към родовите си корени, колекционирайки носии и накити, съхранили паметта на неговите предци. За Хекимян щастието е просто удовлетворението от добре свършената работа в края на деня и възможността да останеш честен пред себе си.
Въпреки че е преминал през различни професионални предизвикателства, той остава оптимист за бъдещето на България. Неговата мечта е страната ни да се развива, уповавайки се на силата на националния ни гений. Хекимян приема живота като поредица от избори, в които всеки сам предопределя съдбата си чрез действията си.
