
Въпросът за това къде отиват парите на софиянци отново излезе на преден план, след като кметът Васил Терзиев постави темата за финансовата децентрализация пред международна делегация. В момента столицата произвежда огромна икономическа стойност, но почти всеки лев от преките данъци на гражданите и фирмите се влива директно в републиканския бюджет, оставяйки общината в позицията на молител пред държавата за собственото си развитие.
По време на среща с представители на Съвета на Европа, Терзиев подчерта парадокса, пред който са изправени местните власти: отговорностите към гражданите растат – от нови детски градини до разширяване на метрото – но инструментите за тяхното финансиране остават силно ограничени. Според кмета е крайно време за модел, при който част от генерирания ресурс остава там, където е създаден, за да се инвестира обратно в градската среда и качеството на живот.
Предложението, подкрепено и от Националното сдружение на общините, предвижда поетапна реформа, която би променила правилата на играта. Идеята е местната власт да получава директно 20% от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък. Това би дало на София и останалите големи градове реална независимост при планирането на дългосрочни проекти, без да се налага да чакат одобрение за всяка по-сериозна инвестиция от централната власт.
София носи и допълнителното бреме на столица – тя поддържа инфраструктура, която се ползва от национални институции, бизнеса и хиляди хора, които ежедневно пътуват до града, но не плащат данъци в него. Липсата на специален финансов статут, който да отразява тези специфични разходи, поставя общината в неизгодно положение спрямо реалните нужди на нейното постоянно нарастващо население.
Мониторинговата мисия на Конгреса на местните и регионалните власти, която е на посещение у нас, следи именно доколко България изпълнява ангажиментите си по Европейската харта за местно самоуправление. Препоръките за по-голяма финансова автономия датират още от 2021 г., но според местните лидери реални стъпки в тази посока все още липсват, което спъва регионалното развитие.
В крайна сметка, децентрализацията не е просто административен термин, а практическо решение за разбитите тротоари и недостига на места в яслите. Когато парите следват нуждите на хората в техните населени места, контролът върху разходването им става много по-директен, а резултатите – по-видими за всеки данъкоплатец. София има потенциала да се развива много по-бързо, стига да получи правото да разполага с плодовете на собствения си икономически успех.
