В един от най-напрегнатите периоди на американската администрация, Вашингтон беше разтърсен от извънредни разузнавателни данни, които хвърлиха мрачна сянка върху сигурността на най-високопоставените лица в страната. Израелската външна разузнавателна служба „Мосад“ предаде на своите американски колеги информация, която не оставяше място за съмнение: Иран подготвяше атентати срещу президента Доналд Тръмп и ключови фигури от неговия екип.
Докладът, потвърден и от друга западна разузнавателна агенция, очертаваше зловещи сценарии, включително възможното използване на дронове, натоварени с експлозиви. Мотивът зад тези предполагаеми планове, според предоставената информация, беше отмъщение за елиминирането на върховния лидер на Ислямската република Али Хаменеи в началото на съвместна израелско-американска военна операция. Ръководителят на „Мосад“, Роман Гофман, лично е провел консултации в САЩ, включително с директора на ЦРУ Джон Ратклиф, за да обсъди тези критични данни.
Реакцията на Вашингтон беше незабавна и драстична. Мерките за сигурност около президентската администрация бяха затегнати до безпрецедентни нива. Няколко ключови членове на кабинета на Тръмп, сред които министърът на финансите Скот Бесинте, чието ведомство ръководеше санкционния натиск върху Техеран, държавният секретар Марко Рубио, известен със своите твърди позиции срещу Иран, и министърът на отбраната Пийт Хегсет, бяха временно преместени от домовете си във високоохранявани военни обекти. Дори графикът на самия президент претърпя промени, като броят на публичните му изяви на открито беше значително намален.
Тези шокиращи разкрития неминуемо се отразиха и на дипломатическия фронт. Перспективите за каквото и да е споразумение с Техеран, дори по предварителния модел на меморандум за разбирателство, се влошиха драстично. Иранската страна продължаваше да настоява за премахване на морската блокада, облекчаване на санкциите и размразяване на активите в замяна на обсъждане на ядрената програма. Новите данни за заплахите обаче циментираха отказа на Вашингтон да приеме тези условия без сериозни гаранции за сигурност, окончателно замразявайки и без това крехкия дипломатически процес.
Вътрешнополитическото напрежение също ескалира. На фона на тази криза, президентът Тръмп отстрани вицепрезидента Джей Ди Ванс от ролята му, свързана с Иран, след като Ванс се застъпваше за дипломатическо споразумение и свързваше изборните загуби на републиканците с продължителната конфронтация. Публичната позиция на самия Тръмп стана категорична – той вече не смяташе за необходимо споразумение с Техеран, подчертавайки вместо това мощното икономическо влияние на САЩ. Тази поредица от събития подчерта дълбоката параноя и безкомпромисност, които характеризираха отношенията между САЩ и Иран в този критичен момент.
