Вицепремиерът Иво Христов застана твърдо зад действията на правителството, отговаряйки на широк кръг от критики – от представянето на бюджета до външнополитически позиции. Неговите изявления очертават ясната визия на управляващите за бъдещето на страната, въпреки опитите за дестабилизация и оспорване на техния мандат, получен от българските граждани.
Централна точка в защитата на Христов беше решението за представяне на Бюджет 2027 в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Той категорично отхвърли обвиненията, че това е неподходящо място, подчертавайки ролята на университета като естествен център на икономическата академична мисъл. В същото време, вицепремиерът отправи остра критика към определени неправителствени организации, обвинявайки ги, че се опитват да ограничат икономическия дебат в рамките на „неолибералната догма“. Според него, правителството има пълното право да представя своите политики пред обществото и да търси подкрепа за тях, без да се притеснява от „спекулации“.
В областта на социалната политика, Христов акцентира върху редица мерки, целящи подкрепа на семействата с деца. Той обяви значително увеличение на данъчните облекчения: за едно дете от 3000 на 5000 лв., за две – от 6000 на 10 000 лв., а за три и повече – от 9000 на 15 000 лв. Към това се добавя и нова, иновативна мярка – данъчно облекчение до 2000 евро за „детско развитие“, покриващо разходи за спорт или уроци. Вицепремиерът засегна и чувствителната тема за втория пенсионен стълб, отхвърляйки твърденията за посегателство върху средствата на гражданите. Вместо това, той застъпи тезата за по-голяма свобода на избор за осигурените лица относно управлението на техните средства, посочвайки, че мнозина не знаят къде отиват парите им в момента.
Правителството, според Христов, е предприело смели стъпки за ограничаване на бюджетния дефицит и оптимизиране на държавната администрация. Той отбеляза, че за първи път някой има куража да проведе истинска административна реформа, илюстрирана със съкращаването на близо 2000 души само в МВР. Това, по думите му, е част от усилията за намаляване на държавните разходи и повишаване на ефективността. Относно избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС), вицепремиерът призна, че управляващите ще се нуждаят от подкрепата на други парламентарни сили, но категорично отхвърли обвиненията в политическа колаборация, настоявайки, че качествата на кандидатите трябва да бъдат водещи.
Външнополитическите позиции на България също бяха изяснени от Христов. По повод предстоящата визита на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, той заяви, че българското правителство не се чувства длъжно да „се изповядва“ пред нея. Вицепремиерът подчерта, че държавната позиция по чувствителни въпроси, като инцидентите с дронове, ще се формира въз основа на експертни данни, а не на хипотези или външен натиск, за да се избегнат „лекомислени действия“, водещи до военен конфликт. Накрая, Христов изрази убеденост, че България няма да стане арена на мащабни протести като тези във Франция, тъй като липсва необходимата социална основа за подобно недоволство.
В обобщение, вицепремиерът Иво Христов представи правителството като решително и устойчиво в своите политики, готово да отстоява своя курс както на вътрешнополитическата сцена, така и пред международни партньори, доверявайки се на мандата, получен от българските граждани.
