Сърбия е изправена пред морален трус, след като бившият президент Александър Вучич реши да напусне поста си, оставяйки след себе си списък с помилвания, които мнозина определят като директна подигравка с правосъдието. В последния си ден на власт, осем месеца преди официалния край на мандата си, Вучич амнистира 49 души, сред които фигурират не просто дребни нарушители, а лица, свързани с тежки инциденти и корупционни схеми.
Най-болезненият случай, който предизвика вълна от недоволство, е този на Марко Павлович. Шофьорът бе освободен от наказателно преследване само четири дни преди съдът да произнесе присъдата му за опит за убийство. Павлович се вряза с автомобила си в група граждани в Белград, събрали се да почетат с минута мълчание паметта на 16-те жертви от трагедията на жп гарата в Нови Сад. Жертва на неговото безразсъдство стана 20-годишната студентка Соня Понявич, която беше блъсната и повалена на паважа пред очите на десетки свидетели.
Бащата на пострадалото момиче, Ратко Понявич, не скри огорчението си пред местните медии, определяйки акта на президента като „плюене срещу цялото общество“. Липсата на прозрачност при вземането на тези решения допълнително нагнетява напрежението, тъй като мотивите за освобождаването на конкретните лица остават неясни. Докато прокуратурата за организирана престъпност изисква спешно документацията по случаите, Министерството на правосъдието се ограничава до формални съобщения за спазени процедури.
Списъкът на помилваните далеч не свършва дотук. В него попада и Дияна Хъркалович, бивш високопоставен служител в МВР, чието име често се свързва с престъпни структури и политически митинги на управляващата партия. Амнистия получиха и Томо Стоич, осъден за фатална експлозия в завод, отнела живота на двама работници, както и бившият председател на Общинския съвет в Ниш, Игор Новакович, преследван за злоупотреба с власт.
Тези действия на Вучич се случват на фона на драматична промяна в политическата конфигурация на страната. Студентите, които бяха в основата на масовите протести и блокираха университети, вече имат водеща роля в новия парламент, където опозиционните сили спечелиха абсолютно мнозинство. Тяхното послание е ясно: времето на безнаказаността изтича. В официална позиция те подчертаха, че помилването не изтрива моралната отговорност и че никой, дори бивш държавен глава, не може да се самопомилва пред лицето на историята.
Трагедията в Нови Сад от 1 ноември 2024 г., когато срутилата се бетонна козирка отне живота на 16 души, остава отворена рана за сръбското общество. Опитите на досегашната власт да затвори страницата чрез амнистии за „свои хора“ изглежда само ускоряват края на една политическа ера, белязана от противоречиви решения и дълбоко разделение.
