Случаят с незаконното селище „Баба Алино“ се превръща в символ на системния срив в контрола върху строителството в България. Вместо незабавно събаряне, държавата изглежда склонна към търсене на компромис, който да балансира между стриктното спазване на закона и социално-икономическата реалност.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Иван Шишков, признава, че мащабите на незаконното строителство са твърде големи, за да бъдат просто заличени. Предложението му е насочено към промяна в законодателството, която да позволи т.нар. „търпимост“ към инженерната инфраструктура, стига тя да отговаря на техническите норми, за да се запази вече направеното.
Но как е възможно да възникне цял град без надлежни разрешителни? Според Шишков, зад това стои симбиоза от местна и национална олигархия, подкрепена от институционално бездействие. Инвеститорите са били уверявани, че механизмите за заобикаляне на правилата работят, което е довело до вливането на огромни частни средства в обекти със спорен статут.
Отговорността за този хаос сега се търси в коридорите на властта, като регионалните министри са извиквани на изслушване пред депутатите. Това е опит да се разбере къде точно е пробит контролният механизъм, който е трябвало да следи всеки етап от проектирането и изпълнението на строежите.
Паралелно с този казус, министерството затяга контрола и върху финансовите потоци. Спряна е методика от предишното правителство за индексиране на стари аванси към строителни фирми от 2018-2019 г., което е сигнал, че държавата се стреми да защити своите интереси и да спре неоправданите разходи.
