Към края на века при мен в редакцията на „Демокрация“ често идваше Зденка Тодорова. Зденка е българка от Цариброд, книжовничка и от семейство на книжовници. Югославия се разпадаше, българите от Босилеградско и Царибродско вярваха, че идат по-добри времена след почти век зверско посръбчване.
И възлагаха надежди на СДС, както и „вътрешните българи“. И тези надежди бяха излъгани. Но не искам да задълбавам в тая тема. Друг път.
Зденка говореше хубав български език, с това характерно за западните краища удебеляване на Л-то, което по-късно беше възпято от „Хиподил“ в „Скакауец“.
Като говореше за наш`те сънародници в Сърбия, Зденка викаше „насеуението“. Някак си не ѝ се обръщаше езикът да рече народ. И аз я поправях почти винаги.
Зденке, викам, ти си политик, народен будител, викай им „народ“, или поне „хората“. Сега като се замисля, била е права да им вика население. Поне за тукашните българи си е напълно подходящо.
Зденка е от последните български будители. От тези, дето им туряме портретите по стените и всяка година на 1 ноември им правим уважение. Къде парадоксално, къде -не, духът на България се е повече съхранил зад граница, отколкото тук.
(Но не и при новата емиграция, там вече властва тоталното отрицание)
Зденка е направила повече за България, отколкото всичките патрЕоти. Днешните патриоти зоват да мразим, докато Зденка учеше българите да обичат. България. И, понеже беше по едно време и председател на Хелзинския комитет, ако беше в България, щяха да я бият.
А може би не. Ние не си бием будителите. Просто ги игнорираме.
Празникът на будителите е сътворен по време на управлението на земеделците през 22-23-а година. Предложението е на министъра на просвещението в правителството на Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски, който пък взел идеята от писмо на един обикновен селянин. Името на празника дал проф. Боян Пенев.
Няма да обяснявам кой е, ще стане много дълго.
Между другото, но не между другото, през мандата на Стоян Омарчевски като просветен министър, продължил има-няма две години, в България са открити над 1000 училища. В години след войни, репарации, бедност и терор.
Не искам да правя паралели с днешната действителност. Само да кажа, че истинска реформа би било, ако всички ученици в България почнат да учат едносменно, а не стават по ранни зори, когато чиновниците още спят или да се прибират по нощите, когато същите чиновници вече са ударили по две-три ракии.
Но да се върна към будителите.
Иде ми на акъла, че народ, който чества своите будители, косвено признава, че е бил заспал.
Гложди ме подозрението, че не се е събудил. И по-лошо – че не иска да го будят.
Честит празник.
