Историята на средновековна Англия е осеяна с интриги, но малко фигури предизвикват толкова противоречиви емоции, колкото Елеонор Кобъм. Като съпруга на влиятелния Хъмфри, херцог на Глостър, тя се намира в непосредствена близост до английския престол. В един свят, доминиран от мъже, амбицията ѝ да се издигне до кралската титла се превръща в нейната най-голяма слабост.
През 1441 година обаче, животът на херцогинята се преобръща по драматичен начин. Вместо в двореца, тя се оказва в центъра на грандиозен съдебен процес. Обвиненията срещу нея са тежки и необичайни: практикуване на некромантия, ерес и използване на черна магия. Вместо да стане кралица, тя става символ на политическото падение.
Мнозина историци днес поставят въпроса дали Елеонор наистина е търсила помощта на тъмни сили, за да осигури възкачването на съпруга си на трона при управлението на Хенри VI, или е била просто удобна мишена. В борбата за власт, която раздира кралския двор, премахването на един силен политически играч като нейния съпруг е изисквало дискредитиране на най-близките му хора.
Скандалът с Елеонор Кобъм остава в учебниците не само като случай на предполагаемо магьосничество, но и като класически пример за това как обвиненията в свръхестествени престъпления са били използвани като мощно оръжие срещу политическите противници. Нейната съдба е болезнено напомняне за крехкостта на властта и как една жена, имаща потенциала да промени съдбата на английската корона, е била принудена да я изгуби завинаги.
