Нидерландия се утвърждава като една от най-богатите нации в Европа, но естеството на това благосъстояние е по-скоро „недвижимо“, отколкото „ликвидно“. Към началото на 2025 г. страната отчита внушителните 547 000 домакинства със статут на милионери. Това означава, че на всеки 15 семейства, едно разполага с активи над един милион евро. Основният двигател на този процес не е технологичен пробив или индустриален скок, а главоломното поскъпване на жилищния пазар.
Да бъдеш милионер в Нидерландия често означава да притежаваш скъп имот, а не непременно огромна банкова сметка. При изчислението на нетното състояние се вземат предвид пазарната стойност на жилището, спестяванията и инвестициите, като се приспадат ипотеките и другите дългове. Средностатистическото богато семейство разполага с около 1,5 милиона евро, като за мнозинството (около две трети) сумата варира между 1 и 2 милиона. Интересен факт е, че за тези домакинства собственият дом съставлява близо една трета от общото им богатство.
Възрастта се оказва ключов фактор за натрупването на капитал. Статистическите данни показват, че „младите милионери“ под 35 години са истинска рядкост – под 3%. Истинското богатство идва с опита и времето, като средната възраст на главата на заможното домакинство е 61 години. Почти 70% от хората в този елитен клуб са прехвърлили 55-годишна възраст, което подчертава значението на дългосрочното инвестиране и постепенното изплащане на активите през годините.
Освен имотите, бизнес собствеността е това, което рязко разграничава богатите от останалата част на обществото. Докато при обикновените домакинства бизнес активите са пренебрежимо малки (около 3%), при милионерите те заемат близо 40% от портфолиото им. Това показва, че предприемаческият дух остава стабилен стълб на нидерландската икономика, успоредно с пасивния доход от нарастващата стойност на недвижимата собственост.
Географията на богатството също рисува любопитна картина. Ако се разходите по улиците на Блумендал или Ларен, вероятността да срещнете милионер е почти 40%. Тези общини са се превърнали в истински анклави на заможността с дялове от съответно 38% и 37%. В контраст с тях, региони като Гронинген и Лимбург остават далеч назад. В общини като Керкраде и Брюнсъм делът на семействата със седемцифрено състояние е едва между 1,1% и 1,7%, което подчертава сериозната териториална концентрация на капитали.
