Дълго време в публичното пространство доминираше тезата, че всяка отстъпка на територия от страна на Украйна е предателство към националните интереси. Анализатори от изданието „Таймс“ обаче поставят под въпрос този максимализъм, определяйки го като бягство от реалността в света на приказките. В условията на приближаваща зима и затягащ се военен конфликт, политическият прагматизъм започва да измества безкомпромисните лозунги.
Основният аргумент на критиците на този подход е, че сигурността на държавата не се измерва единствено в квадратни километри земя. Според редица експерти, украинското общество е узряло за идеята, че размяната на териториален контрол срещу солидни и дълготрайни гаранции за сигурност може да бъде единственият изход, който гарантира оцеляването на страната в дългосрочен план.
Фигурата на Доналд Тръмп добавя допълнителен пласт сложност към този дебат. Макар че той често бива критикуван за начина, по който подхожда към въпроса, привържениците на реалполитиката смятат, че той е прав в основната си констатация: необходимо е сключване на споразумение. Проблемът се корени в това, че неговият стил на общуване често омаловажава сериозността на ситуацията, превръщайки една потенциално спасителна идея в обект на политически скандали.
В крайна сметка, фокусът на международната общност се измества от това какво е „правилно“ в теоретичен план към това какво е „възможно“ в практически. Балансът между запазването на държавността и необходимостта от спиране на кръвопролитията става все по-труден за постигане, но именно в този тесен коридор ще се решава бъдещето на Източна Европа през следващите месеци.
