
Държавната хазна отново се оказва източник на подкрепа за големите индустриални играчи, като рафинерията „Лукойл“ е получила внушителна сума от 80 милиона лева под формата на компенсации за електроенергия. Тази стъпка повдига сериозни въпроси за справедливостта на разпределението на обществените средства в България.
Парадоксът е очевиден – докато крайните потребители се борят с все по-високите цени на горивата, компанията, която преработва руски суров петрол, продължава да доминира на пазара. Критиците подчертават, че за дълъг период от време рафинерията е избягвала плащането на данъци в страната, което допълнително задълбава чувството за несправедливост.
Особено спорна е ситуацията с държавната компенсация от 0.25 лв. на литър. Оказва се, че клиентите, които изискват фактура за зареждането си, не могат да се възползват от този бонус. В резултат на това сумата се превръща в допълнителна печалба за самата рафинерия, вместо да облекчи джоба на гражданите.
На фона на тези привилегии, контрастът с малкия бизнес е стряскащ. Докато предприемачите и обикновените данъкоплатци са под постоянен натиск и строги проверки от страна на НАП, енергийният гигант изглежда недосегаем за подобни одити и ревизии за дълго време.
Всичко това води до един фундаментален въпрос: къде е реалният контрол от страна на държавните институции? Липсата на прозрачност и равенство пред закона само засилва усещането, че политическият елит е в тясно сътрудничество с корпоративните интереси, за сметка на общото благо.
