Предстоящата 2027 година се очертава като повратна точка за българската данъчна система. Националният съвет за тристранно сътрудничество вече постави на масата амбициозен пакет от промени, които целят да ребалансират държавния бюджет чрез комбинация от социални стимули за родителите и по-строг контрол върху бизнеса и луксозните активи. Общият ефект от тези фискални маневри се оценява на близо 1,4 милиарда евро, но пътят към тяхното приемане е осеян с дебати.
Основният фокус на социалната политика е насочен към подкрепа на семействата с деца. Държавата предлага значително увеличение на данъчните облекчения, като за три и повече деца сумата може да достигне 11 000 евро годишно. Важно е да се уточни, че това не са директни парични преводи, а намаляване на облагаемата основа, което реално ще спести на родителите до 1700 евро годишно, ако се комбинира с новото облекчение за „детско развитие“. За да се възползват от тези преференции, домакинствата ще трябва стриктно да съхраняват разходооправдателни документи, което е и индиректен инструмент за борба със сивата икономика.
В бизнес сектора промените са двупосочни. От една страна, малките предприятия получават глътка въздух чрез плавното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 75 000 евро. От друга страна, гигантите в сектори като банковото дело, телекомуникациите и търговията с храни са изправени пред временен 33-процентен данък върху свръхпечалбата за 2027 г. Този налог предизвика сериозно недоволство сред работодателските организации, които предупреждават за риск от инфлационен натиск.
Автомобилният парк също попада под прицела на фискалните органи. Собствениците на мощни машини с двигатели над 250 киловата ще трябва да предвидят сериозни суми за акциз при първа регистрация или внос. Хибридните модели ще се оценяват спрямо мощността на двигателя с вътрешно горене, докато електрическите превозни средства остават извън обхвата на този налог, което е ясен сигнал за насърчаване на екологичния транспорт.
Не на последно място, държавата затяга примката около хазартния сектор чрез въвеждането на автоматизиран електронен контрол в реално време, свързан директно с НАП. Успоредно с това, минималната работна заплата се планира да достигне 660 евро от началото на годината. Въпреки че това е ръст, синдикатите остават скептични относно това дали този размер е достатъчен за извеждането на България от дъното на европейските класации по доходи.
