Днес православният свят отдава почит на свети апостол Яков, наричан още „брат Божий“. За християните това е ден за преклонение пред една от най-ключовите фигури в зараждането на църквата в Йерусалим, но за народната памет датата носи много по-практични послания, свързани с прехода към студените месеци.
Свети Яков е останал в историята като първия епископ на Йерусалим и автор на една от най-старите литургии. Неговият живот, изпълнен с непоколебима вяра и мъченичество, служи като пример за духовност, но в българския фолклор името му се свързва и с подготовката на дома за настъпващата зима.
Старите хора са вярвали, че днешният ден е граничен и изисква спазването на определени табута. Едно от най-разпространените поверия гласи, че днес не е подходящо да се стартират мащабни нови начинания, тъй като те могат да бъдат обречени на трудности. Също така се избягват всякакви финансови операции като вземане или даване на пари назаем – според суеверието това може да донесе финансова нестабилност за цялата година.
В много региони празникът е известен и с името „Яков Дърваря“. Това не е случайно, тъй като именно около тази дата в миналото се е поставяло началото на сериозното събиране и складиране на дърва за огрев. Времето след залез слънце се счита за период на покой, в който тежката работа трябва да бъде прекратена, за да не се наруши хармонията в дома.
Природата днес също дава своите знаци за това каква зима ни чака. Ако слънцето грее силно, можем да очакваме по-меки месеци, докато северните ветрове са сигурен предвестник за люти студове. Листата на дърветата също са „метеоролози“ – падането им при липата отдолу нагоре предрича ранна зима, докато задържането на листата по брезата е знак за забавяне на студовете.
Нека не забравяме, че днес е празник и за всички, носещи името Яков и неговите производни. Това е време за почит към апостола, но и за подготовка на огнището, което ще ни топли през предстоящите мразовити вечери.
