Електрическите автомобили, напомпани със сензори и постоянно свързани с интернет, крият неочаквани опасности, свързани със събирането на лична информация. Според доц. д-р Метин Мутлу Айдин, експерт по транспортни системи, тези превозни средства вече не са просто средство за придвижване, а интелигентни устройства, които могат да компрометират нашата поверителност.
Множеството камери, микрофони и сензори, интегрирани в съвременните електромобили, заедно с интернет връзката, създават мощна система за събиране и предаване на данни. Това повдига въпроси относно това каква информация се събира, къде отива и кой има достъп до нея.
Темата придоби особена актуалност в Турция, след като ръководителят на голям производител на авиационни двигатели обяви забрана за влизане на чуждестранни електрически автомобили в предприятия от отбранителната промишленост. Този ход подчертава опасенията относно потенциалните рискове за сигурността.
Айдин обяснява, че електромобилите споделят много характеристики с автономните превозни средства. Те са оборудвани с усъвършенствани сензори, камери, интернет инфраструктура и мощни процесори, което ги превръща в нещо повече от обикновен автомобил – те са мобилни компютри на колела.
Тези „умни“ автомобили могат да записват аудио и видео, да обменят данни през интернет и да предават информация от сензорите си. По същество, те функционират като компютри, изпълняващи сложни задачи, но придвижващи се.
Основното предупреждение на експерта е насочено към потребителите: те трябва да бъдат наясно с целите, за които се обработват техните данни – изображения, звук и информация за поведението им в автомобила – и с кого се споделят тези данни. Особено при автомобили от чуждестранен произход, съществува риск личните данни да бъдат директно предадени на производителя без знанието на собственика, което може да представлява сериозен източник на информация за него.
Според Айдин, технологиите в автомобилите трябва да се разглеждат и през призмата на националната сигурност. Достъпът до критични инфраструктури, като например обекти от отбранителната промишленост, от превозни средства, събиращи чувствителна информация, може да създаде значителен риск. Лични, специални и класифицирани данни могат лесно да достигнат до чуждестранни звена, което води до сериозни последици за отбранителната индустрия и процесите на вземане на решения в стратегически важни сектори.
