Младежкият театър продължава да провокира и да раздвижва културната сцена в София. След забележителните успехи от миналия сезон, трупата представя „Е. Е.“ – спектакъл, вдъхновен от ранното творчество на нобеловия лауреат Олга Токарчук. Продукцията е плод на сътрудничество с полски постановъчен екип, което внася свеж европейски дъх и висока естетика на сцената.
В центъра на историята е младата Ерна Елцнер, чийто живот се превръща в мистерия, когато тя започва да комуникира с духа на покойния си дядо. Този необичаен феномен поставя заможното буржоазно семейство пред труден избор: дали дъщеря им притежава свръхестествени способности на медиум, или е жертва на психично разстройство?
Спектакълът се превръща в интелектуално бойно поле, където се сблъскват различни гледни точки. От една страна е чистият разум и научният подход, от друга – спиритизмът и екзорсизмът, а от трета – психоанализата, напомняща за идеите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Всеки от героите се опитва да вкара Ерна в рамките на собственото си разбиране за нормалността.
Режисьорът Гжегож Яжина залага на магическия реализъм, превръщайки сцената в сетивно преживяване. Визията, светлината и звукът не са просто фон, а равностойни разказвачи, които разкриват вътрешния свят на видения и сенки. 
Особено интересна е ролята на кукления театър в постановката. През очите на малките сестри на Ерна, които са напълно игнорирани от родителите си, зрителят вижда истинското лице на семейството и неговите тайни. Това добавя слой на детска невинност, която контрастира с тежките философски въпроси за човешката природа и обществените норми.
Актьорският ансамбъл, включващ Моника Иванова, Искра Донова, Теодор Ненов, Кирил Недков, Светослав Добрев, Стефан Додуров, Гергана Христова-Тремоил, Ралица Туджаро, Ангелина Славова и Кънчо Кънев, демонстрира изключителна сработеност. Тук няма главни и второстепенни роли – всички са част от един общ ритуал, подчертан от единните по стил костюми. 
Премиерата бе организирана като истински празник, оставяйки зрителите с провокативния извод: „Няма здрави хора, има само недиагностицирани“. Спектакълът успява да балансира между трилъра, комедията и философския трактат, правейки го задължителен за всеки, който търси нещо повече от обикновено забавление.
