Когато британската историчка проф. Бетани Хюз посещава Нова Загора, тя определя местния исторически музей като „перлата на Тракия“. Този епитет не е случаен, а е отражение на богатството и значимостта на културното наследство, което институцията пази. Наскоро градът се превърна в център на научния свят, за да отбележи юбилейната 100-годишнина на своя музей с мащабен форум, събиращ експерти от цяла Европа.
Международният мащаб на събитието беше впечатляващ – над 70 участници от България, Италия, Украйна, Северна Македония и Гърция се събраха в театър „Минко Балкански“. Сред тях бяха осем професори и десетки археолози и историци, които споделиха своите изследвания. Кметът Галя Захариева подчерта, че това е исторически момент, който не само почита миналото, но и изгражда мостове за бъдещи професионални контакти и популяризиране на регионалните ценности.
Пътят на музея е вълнуваща хроника, започваща през 1926 г. с първата сбирка, преминаваща през изграждането на специализирана сграда през 1960 г. и достигаща до днешните модерни експозиции. Директорът Генчо Димитров проследи тези етапи, подчертавайки как институцията се е трансформирала в жив център на научната дейност, който продължава да открива нови страни на миналото на Тракия.
Научната програма беше обгърната от задълбочени доклади в секции за праистория, античност и средновековие. Особено внимание привлече представянето на масивната монография „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“, фокусирана върху могилния некропол в местността Богошина. С над 500 страници, това издание, под редакцията на проф. д-р Борис Борисов, разкрива тайните на 14 надгробни могили, доказвайки, че земята около Нова Загора все още крие много разкрития.
Един от най-вълнуващите моменти за посетителите беше временната изложба „Караново“. За кратък период от три седмици градът гостоприемнича прочутия Карановски печат – истинско съкровище от праисторическия свят, което обикновено се съхранява в Националния археологически музей в София. Този жест подчерта връзката между регионалните находки и националното им значение.
Празненствата не приключват с конференцията. Организаторите се стремят всички представени научни доклади да бъдат събрани в специално издание до края на 2027 г. Така стогодишнината на музея не остава само като еднократно събитие, а се превръща в траен принос към българската наука и културната памет.
