За пореден път Доналд Тръмп не скри разочарованието си от решенията на Нобеловия комитет, превръщайки поредното раздаване на наградите за мир в арена на лична и политическа критика. Той определи последното решение на комисията не просто като грешка, а като „позорно и унизително“ действие, което според него хвърля трайна сянка върху репутацията на Норвегия. За Тръмп, който от години е спряган за потенциален лауреат, изборът на тазгодишния победител изглежда като директно политическо послание.
Ябълката на раздора се оказа Нави Пилай – юрист с внушителна международна кариера, бивш съдия в Международния наказателен съд и ключова фигура в структурите на ООН. Нейното име се свързва с изготвянето на мащабен доклад, който отправя тежки обвинения към Израел за действията му в Газа, квалифицирайки ги като геноцид. Именно този аспект от дейността на Пилай предизвика гнева на Тръмп, който вижда в награждаването ѝ идеологическа атака, а не признание за мир.
Според виждането на Тръмп, Норвегия – страната, в която заседава комитетът – е допуснала историческа грешка, която подкопава престижа на самото отличие. Той не пропусна да изтъкне, че пренебрегването на неговата собствена кандидатура е акт на несправедливост, въпреки че през годините е получавал официални номинации от различни държави, включително Босна и Херцеговина и Япония, заради ролята му в международни преговори.
Този нов епизод от напрегнатите отношения между Тръмп и международните институции подчертава дълбокото разделение в разбирането за това какво представлява приносът към световния мир. Докато Нобеловият комитет се фокусира върху защитата на човешките права и международното право чрез фигури като Пилай, Тръмп продължава да настоява, че неговият подход на директна дипломация и сключване на споразумения е този, който заслужава най-високото признание.
Реакцията на бившия американски президент едва ли е изненада за политическите анализатори, но тя отново поставя на дневен ред въпроса за политизацията на престижните награди. Дали изборът на Пилай е признание за смелост в правораздаването или стратегически ход срещу определени политически линии, остава тема за горещи дебати на световната сцена. Едно е сигурно – за Тръмп това е поредното „петно“, което той няма намерение да подмине с мълчание.
