Светът на социалните мрежи и интернет пространството отдавна е престанал да бъде просто място за комуникация. За хиляди жени в България той се е превърнал в бойно поле, където личните граници се размиват, а достойнството се превръща в обект на търговия и насилие. Кампанията „Дигитални белези“ на фондация „Окрилена“ разкрива стряскащи истории – от споделяне на интимни кадри без съгласие до системно изнудване, което често започва с манипулативни искания от партньори.
Жени Вучева, изпълнителен директор на фондацията, алармира, че потърпевшите често са много млади момичета, дори непълнолетни. Проблемът не е изолиран, а институционалната реакция остава тромава. Случаи като разкритията на ГДБОП за огромни масиви от незаконно съдържание или отказаната екстрадиция на извършител на сексуални престъпления показват, че законовите рамки в страната често се оказват неспособни да защитят жертвите ефективно.
Социологът Десислава Златарова анализира това явление през призмата на „маносферата“ – онлайн общности, които проповядват идеологии, поставящи мъжествеността върху пиедестала на доминацията и контрола. Според нея, жените често биват третирани като стока, чието унижение носи не само извратено удоволствие на насилниците, но и финансови ползи за платформите, които хостват подобно съдържание. Това е дълбоко вкоренен системен проблем, при който мъжествеността се валидира чрез потискането на женската свобода.
Дигиталното насилие не е нов феномен, а по-скоро технологично продължение на патриархалните норми, които от векове поставят жената в ролята на подчинена. Днес обаче алгоритмите на социалните мрежи усилват тези послания, превръщайки маргинални доскоро идеи в част от мейнстрийм културата. Златарова предупреждава, че тази онлайн радикализация лесно прелива в реалния свят, превръщайки виртуалната агресия в опасна физическа заплаха.
В момента българското законодателство не разпознава кибернасилието като самостоятелно престъпление. Често делата се водят по по-общи обвинения за „обществен морал“, което измества фокуса от травмата на конкретната жертва към абстрактни норми. Очакванията са насочени към транспонирането на Директива 2024/1385 на ЕС, която до юни 2027 г. трябва да въведе по-строги наказания за доксинг, киберследене и споделяне на интимни материали без съгласие.
Борбата с този вид тормоз изисква много повече от промяна в Наказателния кодекс. Тя изисква фундаментална трансформация на обществените нагласи. Докато насилието се възприема като начин за доказване на мъжка власт, а жените продължават да бъдат обект на обективизация, дигиталните белези ще продължат да се трупат. Решението започва от образованието и предефинирането на това какво означава здравословна интимност и взаимно уважение в съвременния свят.
