Тъгата е невидима, без мирис и тегло, но притежава способността да мигрира и да се настанява дълбоко в човешката душа. Писателят Георги Господинов, чийто емблематичен роман „Физика на тъгата“ се подготвя за своята голяма сценична премиера под режисурата на Йерней Лоренци, споделя, че литературата е начинът, по който се опитваме да разберем това неуловимо чувство. Според него именно специфичното българско усещане за меланхолия стои в центъра на неговия разказ, превръщайки се в обща нишка за поколения българи.
Всичко започва от детството – времето, когато притежаваме „суперсилата“ да общуваме с целия свят около нас. Господинов обяснява, че с порастването човек постепенно губи тази сетивност и именно в получената празнота се натрупва тъгата. Загубата на способността да разговаряме с предметите и природата е моментът, в който започваме да се чувстваме истински сами и изолирани от света.
Личният спомен за една сутеренна стая с нисък прозорец и страхът от тъмнината стават основа за новата интерпретация на мита за Минотавъра. Това не е просто антична легенда, а символ на изоставеното дете, което се чувства самотно в лабиринта на живота. Писателят напомня за едно преживяване, типично за неговото поколение – децата, отглеждани предимно от баби и дядовци, докато родителите им са били само епизодични присъствия през почивните дни.
Ключовата за романа фраза „аз сме“ обединява личната болка с колективната памет. Тя не е просто граматическа игра, а цялостна философия на емпатията. Чрез нея Господинов подчертава, че ние сме свързани не само помежду си, но и с всяко живо същество, дори с растенията като древното дърво гинко билоба. В свят, който става все по-поляризиран и разпокъсан, това усещане за общност и споделеност е по-важно от всякога.
Разказването на истории е акт на съпротива срещу забравянето. Когато мълчим, ние оставяме в миналото си „черни дупки“, които лесно биват запълвани с фалшиви версии на истината и манипулации. Господинов е категоричен: разказваме, за да опитомим страховете си, да развием своята чувствителност и в крайна сметка – за да отложим края. Историите са съществували около огъня много преди икономиката и парите да започнат да диктуват правилата на съвременния свят.
Режисьорът Йерней Лоренци, който поставя спектакъла на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, вижда в Господинов „борец за общественото съзнание“. Тяхното творческо сътрудничество се основава на споделеното разбиране за емпатията като най-здравата човешка връзка. Премиерата на това дългоочаквано театрално събитие е насрочена за 6 и 7 октомври 2026 година на Голяма сцена.
