През последните три десетилетия българският футбол не беше просто спорт, а опасна сцена, на която се преплитаха огромни капитали, сенчести интереси и фатални развръзки. Историята на родните клубове е белязана от дълга поредица от показни разстрели, които превърнаха президентското кресло в една от най-рисковите позиции в страната. Тези събития оставиха траен отпечатък не само върху спортната общественост, но и върху целия преход на България.
Вълната от насилие започна още в средата на 90-те години, като Пловдив се превърна в една от горещите точки. Локомотив Пловдив загуби няколко от водещите си фигури в рамките на кратък период. Георги Калапатиров, известен като Жоро Италианеца, бе убит през 1995 г. край Гребната база, а три години по-късно неговият съратник Петър Петров – Пешо Патерицата бе разстрелян в автомобила си. По-късно, през 2005 г., същата съдба застигна и бившия президент на клуба Николай Попов – Мартеницата, който бе убит в дома си в София.
Столицата също стана свидетел на брутални покушения. Димитър Димитров – Маймуняка, свързван с Искър, Хебър и Беласица, загина при бомбен атентат в жилищен блок през 2002 г. Година по-късно България бе разтърсена от убийството на Илия Павлов. Президентът на Мултигруп и бивш благодетел на ЦСКА и Черно море бе покосен от снайперист пред офиса си, което сложи край на една от най-влиятелните фигури в държавата по това време.
Футболен клуб Славия също премина през кървави времена, въпреки успехите на терена. През 2004 г. клубът загуби трима от членовете на управителния си съвет при различни обстоятелства. Стоил Славов загина при взрив в асансьор, Милчо Бонев – Бай Миле бе разстрелян в ресторант заедно с охраната си, а Дмитрий Минев – Димата Руснака бе убит от снайперист на централния софийски булевард Витошка.
Едно от най-знаковите убийства остава това на Георги Илиев. Собственикът на ВАИ Холдинг, който изведе Локомотив Пловдив до историческа титла, бе застрелян в Слънчев бряг през август 2005 г., непосредствено след победа на неговия отбор в евротурнирите. С неговата смърт се затвори една голяма страница от историята на групировката ВИС и влиянието й във футбола. Неговият наследник в клуба, Александър Тасев, също не дочака старини, като бе открит мъртъв в колата си две години по-късно.
Черният списък продължава с имена като Юрий Галев от Рилски спортист, който почина в болница след стрелба през 2010 г., и Каро Акопович от Варна. Дори по-малките клубове не бяха застраховани – Георги Танев от Нефтохимик загина при битов инцидент с нож, а наскоро бе открит мъртъв и председателят на ОФК Поморие Христо Бургазлиев. Тези трагедии са напомняне за времената, когато футболът у нас често се решаваше не само на зеления килим, но и с куршуми.
