
В съвременния геополитически хаос, където идеологията често надделява над реалността, проф. Даниел Вълчев предлага поглед, основан на прагматизма. Според него позицията на България по отношение на конфликта в Украйна не е проява на слабост или изолация, а стратегически избор. Подкрепяйки курса на Румен Радев, Вълчев подчертава, че страната ни не блокира действията на своите съюзници, но настоява за единствения реалистичен изход – дипломатическото решение. В свят на ядрени сили, идеята за пълна военна победа, при която украинските войски влизат в Москва, се разглежда като напълно нереалистична.
Критиката към Брюксел е остра и насочена към начина, по който се води европейската политика. Професорът твърди, че обвиненията в „меко отношение“ към Русия са плод на идеологическите различия, а не на обективен анализ. Той призовава европейските лидери да спрат да се фокусират единствено върху причините за началото на войната и вместо това да формулират ясна концепция за нейния край. За България това е въпрос не само на външна политика, но и на икономическо оцеляване, тъй като продължаващите конфликти натоварват и без това под натиск национална икономика.
Когато става въпрос за вътрешната политическа сцена, Вълчев поставя ясна граница. Спекулациите за негово участие в президентските избори вече са минало. Той е категоричен, че единственият смисъл от подобна кандидатура би бил пълната независимост. В епоха, в която партийната принадлежност често ограничава визията, той отхвърля възможността да бъде просто „партиен кандидат“, избирайки да запази активната си публична роля извън рамките на изборните надпревари.
Погледът на Даниел Вълчев се простира и към дълбоките проблеми в съдебната система. Относно предстоящото обновяване на Висшия съдебен съвет (ВСС), той предупреждава, че смяната на лицата е само козметична промяна. Истинският проблем се крие в концентрацията на власт в самия орган, който едновременно предлага и взема окончателни решения. Без структурна реформа, която да раздели тези правомощия, дори най-безупречните професионалисти рискуват да се окажат в същата система от зависимости и затворени групи.
Предложението му за реформа е конкретно: правомощията за кадрови предложения да бъдат върнати на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, като ВСС запази ролята на одобряващ орган. Само чрез разпределяне на властта и премахване на монопола върху решенията може да се постигне ефектът, който обществото очаква от съдебната реформа.
