Южната ни съседка Турция предприема смела стъпка в златодобивната индустрия, като амбициозно цели да преобрази облика на сектора в региона. Със сегашните си и бъдещи минни проекти, страната има потенциала да достигне годишен добив от впечатляващите 50 тона злато. Тази прогноза беше споделена от Мехмет Йълмаз, председател на Турската асоциация на миньорите (TMD), и беше отразена от водещи турски медии като Hurriyet Daily News, Anadolu Agency и TRT Haber.
Според Йълмаз, ключов момент за отключване на пълния потенциал на страната е преоценката на нейните златни ресурси. Това трябва да стане чрез актуализиран геоложки модел, който да отчита съвременните икономически реалности и технологични възможности.
Той припомни, че мащабните проучвания от началото на 90-те години на миналия век са оценили общия златен потенциал на Турция на около 6500 тона. Важно е да се отбележи, че по това време цената на златото е била значително по-ниска – около 300 долара за тройунция.
Същественото повишение на цената на златото на световните пазари, заедно с напредъка в технологиите за добив и обогатяване, превръщат множество находища, които преди са били считани за нерентабилни, в силно атрактивни и икономически изгодни за експлоатация.
Йълмаз е категоричен, че ако се вземе предвид инфлацията и промяната в стойността на златото от 300 долара за унция до днешните нива, потенциалът на Турция за добив трябва да се преизчисли поне на 10 000 тона. Той уточни, че тази цифра се отнася за общи потенциални ресурси, а не за вече доказани и готови за добив запаси.
Относно бъдещите цени на златото, Йълмаз посочи, че според него и редица международни анализатори, евентуалното намаляване на геополитическото напрежение и нормализирането на търговските отношения могат да доведат до спад в търсенето на злато като сигурна инвестиция. Това може да доведе до допълнително повишение на цената от 500 до 1000 долара за унция.
Ако лицензираните находища, които в момента чакат финални одобрения, започнат своята дейност, Турция не само ще постави нови рекорди в добива, но и ще допринесе значително за намаляване на дефицита по текущата си сметка, като същевременно ще намали зависимостта си от внос на злато.
