Дългоочакваният момент за завръщането на тленните останки на цар Самуил в родината е напът да се превърне в реалност. Професор Милияна Каймакамова, авторитетен изследовател на българското Средновековие, определя този акт като изключително значимо събитие, което носи силен обединителен заряд за цялата нация.
Идеята за връщането на мощите от Гърция не е нова. Още преди повече от десетилетие покойният кмет на Солун Янис Бутарис, известен с откритото си приятелско отношение към България, недвусмислено заявяваше, че тленните останки на българския владетел трябва да намерят покой в своята родина според християнските традиции. Бутарис винаги е подчертавал историческата истина за българския произход на Самуил.
Пътят до този момент беше дълъг и осеян с дипломатически усилия. Незабравими са опитите на покойния проф. Божидар Димитров, който като директор на НИМ търсеше начини за размяна на мощи, за да върне Самуил в София. Макар неговите инициативи да не постигнаха успех приживе, днес каузата му най-после се реализира.
Според проф. Каймакамова, Самуил е владетел от мащаба на Симеон Велики и цар Борис, който успява да съхрани българската имперска идея в изключително трудни времена. Той не просто води успешни войни, но и умело изгражда нова стратегия, утвърждавайки духовното наследство на българските царе в югозападните предели на държавата.
Заедно с цар Самуил, в България ще пристигнат и останките на неговия син, Гаврил Радомир. Този акт на историческа справедливост е повод за национална гордост и размисъл върху сложните пътища, по които е преминала нашата държавност. Връщането на тези бележити личности е призив за сплотеност, който надхвърля политическите граници на времето.
