В Сливен паметта за героите не заглъхва, а се предава от поколение на поколение. В знак на дълбоко преклонение пред загиналите артилеристи, ученици от клуб „Памет“ на ПХГ „Дамян Дамянов“, заедно с представители на Военно формирование 22 220 и местни общественици, се събраха пред величествения монумент на Шести артилерийски полк. Ритуалът, съвпадащ с Деня на артилерията, напомня за цената на свободата и важността от почитанието към тези, които са дали всичко за родината.
Историята на този паметник е особено трогателна, защото той не е плод на държавна инициатива, а на личната болка и чест на оцелелите. След тежките загуби и мизерията след Ньойския договор, войниците и офицерите от полка сами решават да увековечат своите загинали другари. Въпреки крайната бедност, 232-ма обикновени войници даряват по 100 лева, за да се издигне този символ на вечността, който е открит през 1924 година.
Архитектурата на монумента, дело на Панайот Ципоранов и Борис Бояджиев, носи силен емоционален заряд. Високата 7,5 метра композиция изобразява артилерист, чийто поглед и ръка са насочени към Одрин. До него стои планинско оръдие „Шкода“ със счупена ос и разбито колело – болезнен, но честен символ на националната покруса, докато имената на близо 380 загинали напомнят за мащаба на жертвата.
Времето обаче изисква грижи, затова през последните години паметникът премина през значителна реставрация. С помощта на Министерството на отбраната и дарителските кампании, старата бетонна фигура бе заменена с реплика от месинг, благодарение на работата на скулптора Стефко Кънев и неговия екип. Тези усилия гарантират, че монументът ще посрещне своята 100-годишнина през 2024 г. в достоен вид.
Предстои и подобряване на инфраструктурата в района на бившия Зенитен полк, където се намира паметникът. Изграждането на нова улица ще улесни достъпа на гражданите, които желаят да отдадат почит на героите от Одрин, Люлебургас, Дедеагач, Демирхисар, Чаталджа и Дойран, превръщайки мястото в център на обществено поклонение и историческа памет.
