Световната търговия с хранителни ресурси преминава през труден период, в който обикновената захар се трансформира в стратегически актив. Анализаторите вече я наричат „бялото злато“, тъй като нейната цена на международните борси започна да се движи по същия непредсказуем и динамичен начин, характерен за суровия петрол.
Последните шест месеца донесоха сериозни сътресения на пазарите в Лондон и Ню Йорк. Според официални данни на ООН, индексът на цените на захарта е отбелязал впечатляващ ръст от над 23%. Само през последния месец суровината е поскъпнала с близо 12%, което поставя производителите в сложна ситуация. Стойностите вече се стабилизират около 18-19 цента за либра, което води до осезаемо оскъпяване на мащабните международни сделки.
Дългогодишният лидер на пазара, Бразилия, е изправена пред сериозни предизвикателства. Макар страната да осигурява близо 25% от световното производство, климатичните промени и логистичните проблеми започнаха да подкопават нейната доминация. Освен това, много бразилски производители предпочитат да насочват тръстиката си към производството на биоетанол, тъй като високите цени на енергията правят този бизнес по-изгоден от износа на хранителна захар.
Тази нестабилност отваря вратата за конкуренцията. Индия и Тайланд се възползват максимално от ситуацията. Индийските производители показват, че при благоприятни метеорологични условия могат да надминат всички останали, докато Тайланд успешно разширява присъствието си на азиатските пазари чрез модернизация и оптимизиране на производствените разходи.
България не остава изолирана от тези процеси. Родните тържища вече отчитат повишение на цените на едро с близо 9%, като килограмът достига нива от около 0,95 евро. За българския потребител това означава не само по-скъпа захар в захарницата, но и индиректно поскъпване на редица стоки – от сладки изделия до безалкохолни напитки, които директно се влияят от световния дефицит на суровината.
