Елисейският дворец бе сцена на изключително емоционално и интелектуално събитие, в центъра на което застана една от най-влиятелните мислителки на нашето време – Юлия Кръстева. Френският президент Еманюел Макрон лично връчи на българската интелектуалка „Големия кръст на Националния орден за заслуги“, подчертавайки нейната незаменима роля в оформянето на съвременната европейска мисъл.
По време на церемонията Макрон описа Кръстева не просто като учен, а като „гражданка на Републиката на буквите“. Той акцентира върху нейната уникална способност да превръща превода – както езиков, така и културен – в истинско изкуство на живота. Според него нейните текстове помагат на читателите да открият собствените си думи и идентичност чрез призмата на философията и психоанализата.
Президентът не пропусна да отбележи и сложната, многопластова природа на личността на Кръстева. Тя съчетава в себе си българските си корени, френската си съдба и общоевропейския си дух. Именно това чувство за „странност“ и постоянно движение между културите е в основата на нейното творчество, което днес служи за мост в обединена Европа.
Пътят на Юлия Кръстева започва от Сливен през 1941 година. След като завършва литература в Софийския университет, тя заминава за Париж едва на 24 години със стипендия на името на Шарл дьо Гол. Там бързо се утвърждава сред най-ярките умове на Франция, ставайки част от кръга около списание Tel Quel и свързвайки живота си с философа Филип Солерс.
През десетилетията тя изгради забележителна кариера като лингвист, психоаналитик и писател. Това ново отличие е поредното признание за нейния огромен принос, след като през 2021 година тя бе провъзгласена за Велик офицер на Почетния легион. За Франция Кръстева остава символ на това как писането и творчеството могат да бъдат поставени в служба на човешкото разбирателство.
