Когато изборният календар започва да тика, българската национална сигурност влиза в режим на „хибернация“. Според бившия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, периодът около изборите – месец преди и месец след тях – е време, в което службите на практика спират да функционират. Вместо да се фокусират върху защитата на държавата, вниманието се премества към вътрешните кадрови разчистки и борбата за влияние.
Този системен срив е пряк резултат от „болната“ политическа класа, която разглежда специалните служби не като независими институции, а като инструменти за политическа употреба. Резултатът е плашещ: професионалистите и компетентните кадри са избутани на периферията, за да освободят място за хора, чиято единствена квалификация е лоялността към текущия лидер.
Докато вътрешните борби за постове продължават, България остава уязвима пред сериозни външни заплахи. Анализите, подкрепени и от доклади на Конгреса на САЩ, сочат към критични пропуски в защитата срещу руската пропаганда, хибридните атаки и киберзаплахите. Липсата на сериозна стратегия за защита на критичната инфраструктура превръща страната в лесна мишена в една изключително усложнена геополитическа среда.
Неефективността на институциите се вижда и в конкретни случаи като този с „Петрохан“. Тук проблемът не е толкова в наличието на политически „чадъри“, колкото в пълната неспособност и липса на мотивация на служителите да доведат разследванията до край. Когато компетентността е заменена от посредственост, резултатите са предвидими – делата просто се избутват встрани.
В крайна сметка, честите и безпринципни смени в управлението създават атмосфера на пълно безразличие в администрацията. Когато служителите видят, че успехът зависи от познанствата, а не от усилията и приноса, мотивацията изчезва. Така държавната машина се превръща в механизъм за обслужване на политическите интереси, вместо да служи на обществения интерес.
