Малцина са музикантите, чието творчество надхвърля рамките на обикновените песни, превръщайки се в истинска революция за човешкото възприятие. Джими Хендрикс не просто свиреше на китара – той я превърна в продължение на собствената си душа и глас, предефинирайки звученето на рокендрола завинаги.
Роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, бъдещата легенда преминава през бурно детство. В годините, когато баща му Ал Хендрикс е на фронта по време на Втората световна война, малкият Джими е отглеждан от своята майка Люсил Джитър. Семейните трудности и проблемите на майка му с алкохола по-късно водят до преместването му при роднини в Бъркли, Калифорния.
Тези ранни години на несигурност и промени вероятно са изковали онзи специфичен чувствителен характер, който по-късно Хендрикс влага във всяка нота. За краткото време, в което бе активен на световната сцена, той успя да превърне електрическата китара в инструмент, притежаващ собствен интелект и емоционална дълбочина.
Днес неговият принос към музикалната история остава безспорен. Той не просто остави наследство от записи, а промени самата концепция за това как един инструмент може да звучи, превръщайки концертите си в космически преживявания, които остават еталон за поколения китаристи след него.
