Парламентарната комисия по труда и социалната политика сложи точка на дебата около предложените промени в Закона за лечебните заведения. С 14 въздържали се гласа, законопроектът, иницииран от „Възраждане“, не успя да премине на първо четене. Идеята, представена от Георги Георгиев, целеше да отговори на продължаващите протести в сектора и да осигури по-високи възнаграждения за медицинските кадри.
Вносителите аргументираха предложението си с критичния недостиг на персонал, посочвайки, че българските лекари и сестри са сред най-ниско платените в рамките на ЕС. Конкретните разчети предвиждаха заплатите на медиците без специалност да достигнат 150% от средната брутна заплата, а тези на сестрите и акушерките – 140%. Допълнително се настояваше за по-високо заплащане на нощния труд и придобитата квалификация.
Основните критики към проекта дойдоха от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите. Експертите бяха категорични, че въпреки добрата воля, липсва какъвто и да е финансов анализ или ясен източник на средства за покриване на тези разходи. Венко Сабрутев, председател на комисията, подчерта, че липсата на финансова обосновка прави предложението неприложимо в текущата бюджетна рамка.
От Министерството на труда и социалната политика изразиха скептицизъм относно законовите промени, като посочиха, че сегашната рамка вече дава възможност за договаряне на по-високи възнаграждения. Освен това, идеята за засилен контрол от страна на Инспекцията по труда бе определена като юридически спорна, тъй като би довела до дублиране на функции между различни държавни институции.
Дискусията открои и сериозен проблем, свързан с регионалните различия в страната. Депутатът Георги Петров изрази опасения, че фиксираните проценти спрямо средната брутна заплата ще поставят малките общински болници в безизходица. Според него, докато в столицата тези суми може да са адекватни, за малките населени места те биха били непосилни, което рискува да затвори още лечебни заведения в периферията.
В заключение, дебатът пренасочи фокуса към ефективността на харченето на парите в здравеопазването. Според мнозина народни представители, системата разполага с ресурс, който обаче се губи по веригата поради злоупотреби и лошо управление. Очакванията сега са насочени към по-мащабни реформи, които да оптимизират разходите, вместо просто да се налагат нови административни прагове за възнагражденията.
