Защо българите не сме щастливи?! Може би отговорът се крие във факта за бруталното убийство на Щастливеца.
На 11 май 1897 г. край пазарджишкото село Радилово е убит Алеко Константинов (Щастливеца).
Целта на покушението всъщност е неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който остава невредим.
Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела – по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий.
Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада.
Само дни след трагедията, заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична – между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя.
Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.
Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни – от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.
Алеко Константинов е автор на пътеписите „До Чикаго и назад“, „Какво? Швейцария ли?“, „През марта на Чепино“ и на фейлетоните: „Бай Ганьо“, „Миш-маш“, „Разни хора – разни идеали“ и други.
