В митологията фениксът е символ на безсмъртието, птица, която изгаря, за да се роди отново от собствената си пепел. В реалния свят, обаче, някои животински видове са били принудени да преминат през същия драматичен сценарий, предизвикан най-вече от човешката намеса. Ето десет забележителни истории за създания, които светът вече бе отписал, преди те да се появят отново.
На десето място е ноторнисът, известен още като такахе. Тази новозеландска птица е била смятана за изчезнала в продължение на десетилетия, докато през 1949 г. д-р Джефри Орбел не успява да я заснеме. Днес оцеляването им е пряко свързано с опазването на местообитанията им от инвазивни видове, внесени от заселниците.
Следват кубинският и хаитянският соленодон. Тези насекомоядни бозайници са били жертва на въвеждането на мангусти и домашни хищници в техните екосистеми. Въпреки че са били обявени за изчезнали, изследователи успяват да ги открият отново в началото на 20-ти век. Интересен факт е, че соленодоните са изненадващо агресивни и смели защитници на територията си.
Калифорнийският кондор, величествен летец, който може да достигне шест километра височина, е бил на ръба на оцеляването заради пестициди и човешка дейност. След век на пълно отсъствие от полезрението, през 1952 г. видът е „преоткрит“, което поставя началото на строги защитни мерки.
Историята на елена на отец Давид (милу) е истински триумф на консервацията. След като популацията им в Китай е била унищожена от наводнения и глад, видът е спасен благодарение на усилията на европейски зоопаркове и херцога на Бедфорд, което позволява завръщането им в родината през 1964 г.
Бермудският буревестник, смятан за изчезнал от 1621 г., се завръща в историята след инцидент с морски фар през 1935 г. Подобно на него, пуерториканският козодой преминава от „изкопаемо“ в „живо“ състояние, след като зоологът Георг Райнар разпознава специфичния му зов чрез записи.
Джуджевидната свиня, обитаваща Хималаите, се скрива от човечеството за десетилетия, докато пожар в тръстиковите гори на Асам през 1971 г. не принуждава популацията ѝ да излезе наяве. Качулатият ангъч, от своя страна, остава „мистерия“ в продължение на 21 години, преди отново да бъде засечен през 60-те години.
Посумът на Ледбетър, открит след правописна грешка на Джеймс Кук, също е бил смятан за изчезнал до 1961 г. Списъкът завършва с белоклюния кълвач в Северна Америка, чиято съдба е неразривно свързана с опазването на блатистите гори. Макар и критично застрашени, тези видове ни напомнят, че природата притежава невероятна воля за живот, дори когато човекът направи всичко възможно да я заличи.
