Българската държава обяви амбициозен план за цялостна трансформация на начина, по който се планират и реализират ключови инфраструктурни проекти. С въвеждането на новия Национален инвестиционен портфейл, кабинетът официално се отказва от досегашната фрагментирана административна практика, залагайки на централизирано управление и тясно сътрудничество с частния сектор.
Министърът на транспорта Георги Пеев, заедно с ресорни министри, представи пред бизнеса и финансовите институции концепция, която цели да превърне списъците с пожелания в реално работещи обекти. Основният акцент пада върху строгата икономическа логика и осигуряването на експертиза от страна на бизнеса още в началната фаза на проектите, което трябва да гарантира тяхната устойчивост.
Стратегическата рамка поставя България в ключова позиция по отношение на три трансевропейски коридора, свързващи Балтийско, Черно и Егейско море, както и региона на Западните Балкани. Специално внимание се отделя на инфраструктурата с двойно предназначение, която не само ще подсили националната сигурност, но и ще отвори врати за допълнително европейско финансиране, свързано с военната мобилност.
Статистиката, представена от властта, разкрива сериозни пропуски в миналото. Особено тревожна е ситуацията по поречието на река Дунав, където страната ни разполага с едва два моста в своя 300-километров участък, докато държави като Германия и Австрия имат десетки пъти по-гъста мрежа. В пътния сектор данните сочат, че едва 18% от предвидените европейски коридори са в активна фаза на строителство, а значителна част от трасетата все още нямат дори екологични оценки.
За да се преодолее това изоставане, държавата планира мащабно използване на публично-частни партньорства и концесионни механизми. Тъй като европейските средства не са достатъчни за всички нужди, бизнесът ще бъде привличан за управление на проекти с висок приходен потенциал, където частната ефективност може да оптимизира риска и поддръжката.
Законодателната рамка също претърпява радикални промени. Правителството премахва тромавите последователни съгласувания, заменяйки ги с паралелни процедури през нова дигитална платформа. С този ход се цели не само ускоряване на строителството, но и превръщането на страната в предвидим и надежден лидер в региона, който преминава от административни обещания към конкретни резултати.
