Еманюел Макрон и Фридрих Мерц се опитват да рестартират „френско-германския двигател“, който в последно време работи с прекъсвания. В основата на новите преговори стои стремежът на двете най-големи икономики в ЕС да създадат обща стратегия за индустриална защита и възстановяване на автомобилния сектор, които са приоритети за двата държави.
Сделката е изградена върху класическия политически принцип на взаимните отстъпки. Германия, притисната от тежка криза в автомобилното производство и заплахи за масови съкращения в „Фолксваген“, търси гъвкавост. В замяна на подкрепата за френските инициативи, Берлин иска смекчаване на строгия график за окончателен отказ от двигателите с вътрешно горене до 2035 година.
От друга страна, Франция настоява за по-строги правила за обществените поръчки и субсидии чрез концепцията „Произведено в Европа“. Целта е да се ограничи влиянието на външни търговски партньори и да се даде предимство на местните компании. Тук обаче се крие и основният спор – дали този статут да се разпростре и към „надеждни партньори“ извън съюза, като Канада и Великобритания, или да остане строго за 27-те членски държави на ЕС.
Контекстът на тези разговори е тревожен. Европейският съюз се сблъсква с огромен търговски дефицит с Китай, който достига милиард евро на ден. В същото време председателката Урсула фон дер Лайен се стреми да приеме нов закон за промишлеността до края на годината, което налага бързи и координирани действия от страна на Париж и Берлин.
Всички тези усилия обаче зависят от политическата съдба на Франция. Сянката на Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания за следващите президентски избори, създава огромна несигурност. Нейна победа би означавала радикално намаляване на вноските на Франция в бюджета на ЕС и вероятно разпадане на всяко споразумение, подписано от Макрон.
Докато левицата в лицето на Жан-Люк Меленшон твърди, че подобни пактове обвързват само текущия президент, а не държавата, времето за действие е ограничено. Преговорите ще продължат през лятото, с надежда за финализиране преди ключовите срещи на ЕС през септември и октомври, които ще определят бъдещето на европейската икономика.
