Фридрих Мерц залага всичко на една карта, твърдейки, че настоящата коалиция с Германската социалдемократическа партия е единственият възможен път за управление на страната. Канцлерът категорично отхвърля идеята за правителство на малцинството, настоявайки, че неговият четиригодишен мандат трябва да бъде използван за решителни реформи.
Ситуацията обаче е далеч от спокойна. Мерц се сблъсква с нарастващо недоволство дори в собствените си редици. Причината е катастрофалното представяне на Християндемократическия съюз в Саксония-Анхалт, където популистите от „Алтернатива за Германия“ почти поемат контрола, оставяйки консерваторите в трудна позиция.
Предстоящите регионални избори в Берлин и Мекленбург-Предна Померания се превръщат в истински тест за политическото оцеляване на канцлера. Докато в столицата подкрепата за ХДС е около 20%, в Мекленбург-Предна Померания цифрите са тревожни – едва 7%, което засилва гласовете за смяна на курса.
В опит да спре вътрешния разкол, консервативният блок свика спешно заседание. Целта е не само да се анализират миналите провали, но и да се консолидира подкрепата за Мерц, който в момента се намира в центъра на политическа буря.
На национално ниво положението не е по-добро, като подкрепата за ХДС и ХСУ се движи между 18% и 20%. Тези нива са значително под резултатите от миналото, което прави позицията на правителството уязвима пред възхода на крайните сили.
Въпреки натиска, Мерц остава непоколебим. Той твърди, че в условията на хибридна война и необходимостта от подкрепа за Украйна, Германия не може да си позволи политически хаос. За него стабилността е единственият начин да се отговорят на огромните европейски предизвикателства.
