От първи август тази година, държавата затегна примката около врата на българския бизнес, особено на малките и средни предприятия. С влизането в сила на новия бюджет, осигурителните прагове бяха рязко повишени за почти всички професии, а за някои от тях скокът достига стряскащите 30%. Това не е просто статистическа промяна, а пряк удар по финансовата стабилност на хиляди фирми, които вече се борят с инфлация и несигурност.
За счетоводители като Елена Топалова, която обслужва над 50 компании, увеличението веднага се усети. Разходите за заплати и осигуровки на нейните четирима служители например нарастват със 100-120 евро на месец само за осигуровки, без да броим необходимостта от повишаване на самите възнаграждения. Нейният коментар е показателен: „Проблемът не е в самите заплати като цяло и в разходите — те всъщност не са чак толкова много, но просто приходите са малко.“ Това е същината на проблема – разходите растат, а приходите остават същите или дори намаляват.
Новите тавани и прагове са вече факт: минималният осигурителен доход се вдига от 550.66 евро на 620.20 евро, а максималният – от 2111.64 евро на 2300 евро. За самоосигуряващи се лица като Джейлан Сали, това означава месечен скок от 172 на 194 евро – увеличение от над 20 евро. Макар да не звучи драматично на пръв поглед, тя споделя: „Не е много, но като калкулираме за цялата година, си става сума, което не е много добре предвид приходите, които ги имаме. Аз съм в сферата на услугата и бих казала, че е една от най-засегнатите в сферата, понеже сме така на по-заден план откъм плащанията, за съжаление.“
Някои професии са особено силно засегнати. За търговските представители, например, осигурителният праг се покачва от 550.60 евро на 771 евро. Касиерите ще плащат със 165 евро повече, а управителите на фирми – с над 275 евро. Това поставя пред дилема мениджърите, които са принудени да търсят нови източници на приходи или да повишават таксите за своите клиенти, попадайки в омагьосан кръг.
„То като цяло е хубаво, нали, да се вдигат заплатите, хубаво е хората да имат повече приходи, но, нали, ние като управители също трябва да намираме начин тези приходи да ги заработваме отнякъде. Което респективно пък трябва да повишим таксите на самите фирми и се въртим в един магьосан кръг“, обобщава Елена Топалова. А Джейлан Сали допълва горчиво: „Сивият сектор си продължава да не си плаща. Ние, изрядните данъкоплатци, си плащаме.“
По този начин, докато държавата се стреми да увеличи приходите си, тежестта пада предимно върху добросъвестния бизнес, който спазва правилата. Въпросът остава: докога тази политика ще продължава да задушава малките предприятия, без да предлага реални механизми за справяне със сивата икономика?
