
След почти две десетилетия, прекарани в орбитата на една от най-влиятелните политически сили в България, бившият министър на културата Вежди Рашидов заяви своята политическа независимост. В откровено интервю, той разкри мотивите зад промяната в лоялността си, очертавайки сложните взаимоотношения между лични връзки, политически амбиции и държавническа мъдрост.
Рашидов не скри разочарованието си от това, че дългогодишната му подкрепа за ГЕРБ и лично за Бойко Борисов е била обусловена от „нуждата“ на лидера. Сега, когато тази нужда е отпаднала, той се чувства свободен да взема собствени решения. За него, ако Борисов се беше кандидатирал за президент, подкрепата му би била гарантирана, но припомни една „голяма грешка“ от миналото – издигането на Цецка Цачева срещу Румен Радев преди десет години, което се оказа фатално за тогавашната управляваща партия.
Тази новооткрита свобода го води към подкрепа за Илияна Йотова, с която го свързва дългогодишно приятелство, датиращо отпреди три десетилетия. Рашидов описва Йотова като „прекрасна дама“ и „добър журналист“, чийто съпруг е „изключителен лекар“. Той отбелязва нейния последователен път в политиката, изкачвайки се стъпало по стъпало, и подчертава как опитът ѝ като вицепрезидент я е превърнал в „много добър държавник“.
В своите размисли, Рашидов изрази и дълбокото си безпокойство от посоката, в която се развива българската политика. Той е уморен да наблюдава как решенията се диктуват от протести и митинги, а не от експертни анализи и държавническа визия. „Държавата не е опитно поле. Върху гърба на хората човек не може да се учи на политика“, категоричен е той, призовавайки за по-отговорен и професионален подход.
Като пример за необходимостта от експертиза, бившият министър коментира и случая с помилвания затворник, който отново е бил заловен с наркотици. Според него, демократичната държава е изградена на принципа на разделението на властите и специализацията. Президентът, премиерът или министърът не могат да бъдат експерти по всичко, затова съществуват министерства и комисии с професионалисти. Рашидов е категоричен, че държавният глава не бива да игнорира решенията на тези експертни органи, подчертавайки важността на институционалната памет и професионализма в управлението.
