
Европейските столици останаха в пълно недоумение след неочакваното обявяване на нов план за разширяване на влиянието на Съюза. Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, предложи нещо безпрецедентно – Канада да получи статут на „асоцииран член“ на ЕС.
Тази инициатива, представена по време на годишния доклад за състоянието на Съюза в Страсбург, предизвика незабавна вълна от притеснения сред правителствата на държавите членки. Дипломатите се опасяват от неопределеността и потенциалните компромиси, които подобен уникален статус би наложил върху настоящите структури на Европа.
Зад този смел ход стои геополитическа необходимост. Канада в момента се намира в средата на остра търговска война с администрацията на Доналд Тръмп в САЩ, което кара Отава да търси нови и стабилни партньорства извън северноамериканския континент.
От своя страна Брюксел вижда в това възможност за „спешно преосмисляне“ на своите глобални връзки. Целта е изграждането на по-устойчиви коалиции, които да защитават демократичните ценности и икономическата стабилност в един все по-нестабилен свят.
Въпреки че идеята за „отваряне на вратата“ за Канада звучи стратегически правилно за някои, тя остава спорна. Основният въпрос, който сега засипва европейските дипломати, е дали ползите от такъв съюз ще надвесят рисковете от промяна в правилата за членство в ЕС.
