В света на изкуството самочувствието често е крехко, и Радина Кърджилова не е изключение. Актрисата споделя, че дори и днес се сблъсква със съмнения в себе си, но именно това вижда като двигател за развитие. За нея вътрешният разтърс и липсата на пълна сигурност са знак, че тя все още „пулсира“ като творец.
В тези моменти на професионален спад Радина намира своята най-голяма опора в партньора си – актьора Пламен Димов. Тя го описва като изключителен човек и забележителен колега, чиято сила я повдига и ѝ дава увереността, от която има нужда, за да продължи напред.
Интровертният характер на актрисата се проявява най-силно след тежките театрални представления. Радина признава, че не е от хората, които обичат да говорят веднага след сценичната еуфория. Пламен често се шегува с нейното мълчание, но за нея това е необходимият период на прехода, за да „завърти ключа“ и да се върне към себе си.
Корените на Радина са дълбоко свързани с Бургас – градът, в който е прекарвала лятата си и който остава любим за нея. Тя е израснала в творческа и интелектуална среда, с майка инженер и баща художник, което е поставило основите на нейния свят.
Семейството остава нейният основен стълб, особено когато интензивният график с репетиции и спектакли я отдалечава от децата. В тези моменти тя разчита на родителите си и на бащата на децата ѝ, Деян Донков, който, въпреки заетостта си, се включва в грижите за тях.
Когато е попитана за дума, която определя нейния свят, Радина избира „прошка“. Тази кратка, но силна дума обобщава нейното отношение към живота и хората, подчертавайки важността на изчистването и новото начало.
