На фона на продължаващите седмици антиправителствени протести, които разтърсиха България, премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ предприеха неочакван ход. Днес в парламента беше депозиран проект за нова Конституция, представен като директен отговор на общественото недоволство и призив за промяна. Този ход е ключов момент в политическата криза, целящ да пренасочи енергията на протеста към институционален дебат.
В обръщение във Фейсбук, Борисов призова за подкрепа за свикване на Велико народно събрание (ВНС) още на 2 септември, настоявайки за събирането на необходимите 120 депутатски подписа в рамките на десет дни. Той подчерта, че целта е да се даде „правото на народа да избира, да взема решения“ и да се осигури максимално представителство, което според него може да стане само с нова Конституция.
Премиерът не пропусна да отправи критики към опозицията и протестиращите, като заяви, че на „барикадите няма политически партии с голяма обществена подкрепа“. Той обвини Христо Иванов, че е „цар на задкулисието“ и че целта му е служебно правителство, което да доведе до еднолична власт на президента Радев, определяйки това като „изключително рисковано“.
Борисов категорично отхвърли обвиненията, че ГЕРБ цели протакане или се е „вкопчила във властта“. Като доказателство за сериозността на намеренията си, той обеща още днес да разпореди включването на машинното гласуване в Изборния кодекс, като предвиди и опция за хартиени бюлетини при евентуална повреда на машините. Това решение е насочено към разсейване на съмненията относно честността на изборния процес.
В послание към протестиращите, Борисов призова да спрат да „тормозят другите хора“, да се отстранят от улиците и да дадат на управляващите „тези две седмици“, за да „дадат властта“ на народа чрез ВНС. Той предупреди за предстоящи „изключително сложни години“ за управление поради глобални икономически предизвикателства и пандемията, защитавайки действията на правителството до момента.
Председателят на Народното събрание, Цвета Караянчева, потвърди, че ще започнат срещи за търсене на политическа подкрепа за конституционните промени, подчертавайки, че „няма нищо по-важно да чуем гласа на хората“ и че не държат на власт на всяка цена. Сега топката е в полето на парламентарно представените партии, от чиято подкрепа зависи дали този амбициозен план ще намери реализация.
