В съвременната икономическа реалност терминът „работещ беден“ звучи като социален абсурд. Как е възможно човек да бъде част от трудовия пазар, да отделя време и енергия, но въпреки това да не успява да покрие основните си нужди? Анализът на данните от НСИ и Евростат разкрива сложна картина, в която хиляди българи се намират в капана на ниските доходи, въпреки че са активно заети.
Според критериите на EU-SILC, за да бъде класифициран като „работещ беден“, един човек трябва да упражнява професия, но да живее в домакинство с доход под 60% от медианния за страната. Към 2017 г. тази група обхваща близо 378 хиляди души. Любопитен е фактът, че мъжете преобладават в тази статистика, което често се дължи на модела на домакинствата, където само един член работи, а останалите са зависими или безработни.
Образованието се очертава като ключов филтър за бедността. Статистиката показва ясна тенденция: хората с ниско образование често въобще не попадат в заетост, докато тези с по-висока квалификация успяват да се измъкнат от зоната на лишенията. Повечето работещи бедни притежават основно или средно образование, което автоматично ограничава възможностите им за достъп до по-добре платени позиции.
Етническият профил също играе своята роля. Ромите са непропорционално представени сред работещите бедни, което е пряко свързано с образователните дефицити и структурата на техните домакинства, където често един доход трябва да изхранва голям брой членове. Възрастовата структура пък следва общата заетост в страната, като най-много работещи бедни откриваме в активната възраст между 30 и 49 години.
Ако погледнем професиите, картината става още по-ясна: чистачи, продавачи, шофьори и земеделски работници са сред най-засегнатите. Това са сектори, които често страдат от ниско заплащане, наличие на сива икономика и несигурност. Тези хора са първите, които биха пострадали при икономически трусове, тъй като тяхната работа е лесно заменима или директно зависима от пазарната конюнктура.
В крайна сметка, проблемът с работещите бедни не е просто въпрос на ниски заплати, а комплексно предизвикателство, изискващо политики за повишаване на квалификацията и подкрепа за семействата с един работещ член. Без тези мерки, една голяма част от българските работници остават уязвими пред лицето на всяка бъдеща икономическа криза.
