Решението на ГЕРБ да абдикира от президентската надпревара не е хитър стратегически ход, а по-скоро акт на капитулация, продиктуван от страх от поражение. Тази тежка присъда идва от Цветан Цветанов, един от основателите и първи избран председател на партията, който днес оглавява „Републиканци за България“. Неговото мнение отеква като предупредителен звън за политическата формация, която някога е била символ на устрем и победа.
Цветанов връща лентата назад към зората на ГЕРБ, когато ентусиазмът е бил осезаем, а вярата в промяната – непоклатима. Той си спомня времето, когато партията е печелила избори с убеждението, че служи на повече от милион българи, възприемайки това доверие не като привилегия, а като колосална отговорност. Секционните комисии са работили със страст, защитавайки честността на вота, защото са вярвали в същността на демокрацията. Днес, контрастът е болезнен: страхът от загуба е изместил политическия план, а отказът от участие е равносилен на признато поражение.
Парадоксално, но Цветанов отбелязва като положителен знак факта, че все повече членове и симпатизанти дръзват да изразяват собствено мнение, дори когато то се разминава с това на лидера. Това, според него, е естествено за една демократична партия. Ала той остро критикува реакцията на ръководството, припомняйки как предупрежденията му в миналото са били посрещани с атаки от конформисти, а днес всеки дръзнал да има различно мнение, като Делян Добрев, Живко Тодоров и Димитър Николов, бива етикетиран и обявяван за „враг“. Този модел на поведение, пита Цветанов, докога?
Отсъствието от президентската битка е още по-тревожно, защото демотивира местните структури, отблъсква активните членове и изсмуква енергията на цялата партия. Цветанов предупреждава, че най-тежката последица е превръщането на ГЕРБ от широко подкрепяна формация в организация, свита около тесен ръководен кръг. Партията не се руши само от изборни загуби, а най-вече когато хората в нея изгубят правото си на глас и собствено мнение.
Призивът му е за незабавна отговорност, дълбок анализ и радикална промяна. Ако тези, които са довели партията до сегашното ѝ състояние, не са способни да осъществят необходимата трансформация, то те трябва да проявят смелостта да се оттеглят. Това е горчива, но необходима истина, изречена „с болка“ от човек, посветил години в изграждането на ГЕРБ.
Въпреки мрачната картина, Цветанов не губи надежда. Той призовава за връщане на емоцията, желанието за работа и политиката, ориентирана към хората. Като възможно начало на възраждането той посочва предстоящите местни избори през есента на 2027 г. и свързва тази перспектива с „Републиканци за България“ и идеята за „Заедно за силна община“, подчертавайки, че общината не е партийна централа, а съвкупност от хора, заради които си струва да се работи отново.
