Историята на българската журналистика често е изпълнена с неочаквани предизвикателства, но малцина са тези, които са подлагали стомаха си на изпитание в името на добрия материал. Една такава паметна случка ни връща към горещ 9-ти септември в Сливен, когато професионалният дълг се сблъсква с една доста нетрадиционна почерпка в сърцето на квартал „Надежда“.
Всичко започва с една статия, посветена на Портокал Портокалов – човекът, който се превърна в символ на изрядността в квартал, известен с хроничните си проблеми с електричеството. Портокал бил от малцината, които редовно си плащали сметките, докато енергийното дружество наказвало всички жители наред със спиране на тока. Тази несправедливост изстреляла името му в заглавията, а редакцията поискала продължение: ексклузивно интервю с най-известния жител на „Надежда“.
Срещата се състояла в малкото магазинче на Портокал. Тъй като вътре било твърде оживено, домакинът поканил репортера в съседното помещение – склад, препълнен със сирене, кашкавал и тави с пасти. Шокът за журналиста не дошъл от изобилието на стока, а от „живата“ украса върху десертите. Пастите били буквално покрити от гъст слой мухи, които необезпокоявано се наслаждавали на сладкия сироп.
Условието за получаване на интервюто било безмилостно: почерпка с паста или никакъв разговор. Пред лицето на хигиенния ужас и риска от сериозно стомашно разстройство, професионализмът надделял над гнусливостта. С шпатула в ръка и затворени очи, репортерът трябвало да погълне не една, а две от пастите, след като едва успял да разгони насекомите от тях. Това била цената на информацията.
Жертвата обаче си заслужавала. Портокал Портокалов се оказал отличен събеседник, а славата му след това интервю го отвела чак до легендарното предаване „Всяка неделя“. Историята завършва с неочакван обрат за здравето на автора – въпреки кошмарната визия на склада, никаква стомашна криза не последвала. Дали заради „добрите мухи“ на Портокал или заради магията на деня, журналистът оцелял, за да разкаже този куриозен спомен години по-късно, когато самият Портокал вече не е сред нас.
