В една истинска демокрация законът трябва да бъде универсален инструмент, който не прави разлика между обикновения гражданин и най-високопоставените държавни служители. Когато обаче човекът, който стои начело на Министерството на вътрешните работи, се озове в центъра на съдебен процес, възниква фундаменталният въпрос: важи ли правото за всички или съществуват „недосегаеми“ зони на властта?
В основата на скандала стои дело, повдигнато от Софийската градска прокуратура през април 2025 г. Обвиненията срещу Иван Демерджиев са свързани с неговия подпис под анекс за обществена поръчка за нови лични карти, сключен в началото на 2023 г. Макар проектът да е обвързал огромни суми – близо 81 млн. лева, разследването сочи, че чрез този документ държавната хазна е била ощетена с приблизително 1,5 млн. лева.
Странностите в процеса започват през декември 2025 г., когато съдът връща делото на прокуратурата за коригиране на определени пропуски. От този момент до днес настъпва пълно мълчание от страна на обвинението. Липсата на яснота дали делото ще бъде внесено отново преди Темида създава усещане за изкуствено забавяне и административна „забрава“.
Тази ситуация провокира Калин Стоянов, депутат от ДПС и бивш вътрешен министър, който сезира и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова. Стоянов настоява за незабавна проверка на работата на подчинените прокурори, изразявайки опасения, че делото може да бъде прекратено „тихомълком“, без да бъде постигната реална истина.
Още по-тревожни са твърденията, че МВР шефът е споделял с близки хора за предстояща „удобна“ експертиза, изготвена от хора, които не са случайни в този процес. Според сигналите, Демерджиев е водил срещи с влиятелни фигури, опитвайки се да намери път за окончателно прекратяване на производството, което би означавало грубо злоупотреба с държавната власт.
Картината се допълва и от сигнал на адвоката Хамид Хамид, представляващ Делян Пеевски. В него се твърди, че вътрешният министър е упражнявал натиск върху бизнесмени и кметове, принуждавайки ги да се превърнат в изкуствено създадени свидетели, с цел фалшифициране на доказателства срещу лидера на ДПС.
Натрупаните данни рисуват зловещ портрет на управлението, при което институциите, призвани да пазят реда, се превръщат в инструмент за натиск и лична защита. За българското общество е от критично значение тези съмнения да бъдат разяснени публично и бързо, за да се докаже, че правосъдието не е селективно.
