В свят, изпълнен с призиви за „справедливи цени“ и държавна намеса, финансистът Левон Хампарцумян излезе с остро и недвусмислено становище, което вероятно ще разбуни духовете. Според него, илюзията, че административни мерки могат да регулират пазара, е опасна и непродуктивна. Истината, както често се случва, е далеч по-прозаична и се крие в основните икономически принципи.
Представете си пазарска кошница с домати. Едни са свежи, току-що откъснати, а други – престояли, смачкани, почти негодни. Коя е „справедливата цена“ за тях? Хампарцумян е категоричен: такова понятие в пазарното управление не съществува. „Справедлива стойност“ е термин от корпоративните финанси, използван за анализи в сложни матрици, но не и като инструмент за определяне на цените на щанда. Разликата в качеството и търсенето са тези, които формират цената, а не някакъв абстрактен идеал.
Истинските регулатори на цените, според финансиста, са конкуренцията и ефективният контрол на пазара. Тези два стълба, ако са здрави, гарантират приемливи стойности за потребителите. Опитите за централизирано администриране на цените, особено когато се превърнат в политически въпрос, почти винаги водят до нежелани резултати. Добрите намерения, както знаем, често павират пътя към разочарованието.
Критичен е и погледът му към българската администрация. Хампарцумян не вярва, че тя е способна ефективно да прилага подобни сложни механизми за ценови контрол. С неефективна структура, ниско платени и често с ниска квалификация кадри, държавният апарат трудно би могъл да постигне резултати, които държави с далеч по-развита административна култура едва успяват. Просто не сме сред тях.
На прицел попадна и туристическият сектор, където често се дискутира влиянието на ДДС. Хампарцумян е категоричен: ДДС не е ключовият фактор, който пречи на българския туризъм да бъде привлекателен. Ако беше толкова просто, проблемът отдавна щеше да е решен. Истинските причини за липсата на атрактивност се коренят другаде – вероятно в качеството на услугите, инфраструктурата, рекламата или други структурни проблеми, които не могат да бъдат замаскирани с данъчни облекчения.
В крайна сметка, посланието на Левон Хампарцумян е ясно: вместо да търсим бързи административни поправки и да се уповаваме на фиктивни понятия като „справедлива цена“, трябва да се съсредоточим върху изграждането на силна конкурентна среда, ефективен контрол и реформиране на неефективната държавна администрация. Само така ще постигнем устойчиви резултати, както за цените, така и за развитието на ключови сектори като туризма.
