Тодоровден не е просто дата в календара, а един от най-колоритните празници в българския дух. Отбелязван всяка година в първата събота на Великденския пост, той съчетава в себе си християнската вяра и древните народни вярвания, като датата му се определя според лунните цикли.
В сърцето на празника стои фигурата на Свети Теодор – символ на силата и защитата, изобразен в иконографията като смел ездач на бял кон, побеждаващ змея. Легендите разказват за времето на император Юлиан Отстъпник, който се опитал да измами вярващите, като тайно оскверни пазарните храни. Благодарение на божественото предупреждение от Св. Теодор Тирон, християните се спасили, като се хранили само с коливо от жито, което до днес остава символ на благодарността към светеца.
Но Тодоровден е преди всего празникът на конете и коневъдството. В този ден животните се превръщат в център на внимание – мъжете с грижа сплитат гривите и опашките им, украсявайки ги с цветя, мъниста и пискюли, преди да ги отведат на първия водопой. Жените пък подготвят специални обредни хлябове, които се споделят и с четириногите приятели, а житото се благославя в храма за здраве и просперитет.
Кулминацията на празненствата е легендарната кушия – конен надбягване, което предизвиква истински еуфория сред местните. Победителят не само печели престиж, но и традиционни награди като нова юзда за коня и риза или кърпа за себе си. Според обичая, триумфаторът обикаля всички къщи в селото, за да носи честити празници, а конят му се посреща с вода и радост.
Празникът, известен още като „Конски Великден“, „Тудорица“ или „Тодорова събота“, има и своя специфична обредна трапеза. На масата задължително присъстват пита с мая, леща и ароматна супа от гъби. В този специален ден своите именини празнуват всички, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодор и Теодора.
