Правителството се опитва да въведе концепцията за „справедлива цена“ за 17 основни хранителни продукта, но идеята среща сериозна съпротива от страна на бизнеса. Докато държавните институции търсят начин да овладеят инфлацията и високите цени на храните, браншовите организации виждат в това пряка заплаха за принципите на свободния пазар.
Според Министерството на икономиката, основната цел на тази мярка е постигането на по-голяма прозрачност при ценообразуването на стоки като месо, хляб, ориз, плодове и зеленчуци. Твърди се, че въведената методика ще служи единствено като референтна стойност за анализ на пазарните тенденции и поведението на търговците, без да води автоматично до санкции.
Бизнес секторът обаче е категоричен, че предложението е неприложимо в сегашния му вид. Общо 15 организации предупреждават, че стремежът към изкуствено ниски цени може да доведе до сериозен спад в качеството на продуктите. Примерът с яйцата е показателен – био продуктите и тези от клетка имат различна себестойност и не могат да бъдат измервани с един и същ стандарт за „справедливост“.
Сдружението за модерна търговия отива още по-далеч, определяйки проекта като форма на скрито административно регулиране на печалбите и търговските маржове. Според тях използваните математически формули са погрешни, което води до системно занижаване на реалната стойност на стоките.
Междувременно потребителите остават в центъра на конфликта, разкъсвани между ограничените си доходи и високите цени на рафтовете. Търговците от своя страна признават, че клиентите са станали изключително чувствителни към всяка промяна, което вече принуждава магазините да намаляват цените, за да привлекат купувачи, независимо от държавните методики.
В момента предложението за „справедливата цена“ остава обект на дискусии. Въпросът остава дали държавният опит за контрол ще помогне на семействата или ще създаде изкривявания, които в дългосрочен план ще навредят на предлагането на качествени храни на пазара.
