Мащабният форум Green Transition Forum 5.0, провел се в София, постави на дневен ред един от най-критичните въпроси за бъдещето на региона – устойчивото управление на водните ресурси. Събитието, събрало над 3500 участници от целия свят, включително Нобеловия лауреат за икономика Дарон Аджемоглу и висши представители на Европейската комисия, се превърна в трибуна за сериозни предупреждения относно състоянието на водната инфраструктура в България.
В центъра на дискусията беше Татяна Султанова, заместник-председател на Комисията по околна среда и водите, която представи тревожна картина на сектора. Въпреки че страната ни разполага с достатъчно ресурси, неефективното им управление води до загуба на над 60% от питейната вода. Причината е повече от ясна: близо 70% от водопроводната мрежа е морално и физически остаряла, строена преди 1980 г., а темповете на обновяване са отчайващо ниски – под 1% на година.
Като представител на Сливенския регион, Султанова не пропусна да акцентира върху реалните проблеми на хората в населени места като Крушаре, Тополчане и Самуилово, както и общините Нова Загора, Котел и Твърдица. Безводието там не е просто статистика, а ежедневие, породено от липсата на системни инвестиции и адекватен контрол върху потреблението и нерегламентираното ползване.
Един от основните изводи от форума е нуждата от радикална административна промяна. В момента управлението на водите в България е разпокъсано между 17 различни институции, което води до липса на координация и стратегическо планиране. Султанова настоява за създаването на единен координиращ орган и приемането на Национална стратегия за устойчиво водоснабдяване, която да включва ясни инвестиционни планове по области.
Европейската перспектива, представена от Йоахим д’Еудженио, очертава пътя към 2030 г. – намаляване на потреблението с 10% и внедряване на технологии за повторна употреба на отпадъчни води. Това е част от концепцията за кръгова икономика, която може да спаси земеделието и индустрията от задаващия се недостиг, но изисква бърза адаптация на националното законодателство.
Предстои разглеждането на нов Закон за ВиК, който трябва да промени модела на управление и да засили контролните функции на държавата. Предизвикателството обаче остава финансирането на иновациите. Докато ЕС препоръчва 3% от БВП за научна дейност, България отделя по-малко от 0,7%, което поставя под въпрос бързата модернизация на сектора и способността ни да реагираме при кризи като тези в Шумен и Омуртаг.
